Христос и самарянката
"На гърба – восъчен печат. В съда, в ръката на жената, има нечетлив монограм.
*За Nicolaes / Claes Cornelis Moeyaert виж: Oxford Dictionary of Art Grove / Oxford Art Online
Този епизод от живота на Иисус, по време на пътя му от Юдея до Галилея, е предаден в Евангелието на Йоан. Сцената на разговора между Христос и жената от Самария при кладенеца на Яков е представяна картинно в различни времена и е особено предпочитана в епохите на Ренесанса и на Барока. Възприемана е и като алегорично представяне на красноречието.
В далечния план на картината от колекцията на НБУ се виждат силуетът на град Сихар и фигури на хора.
Евангелие от Йоан, глава 4
4. А трябваше да мине Той през Самария.
5. И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
6. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
7. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия.
8. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
10. Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
11. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
12. Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? 13. Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
[…..]
28. Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:
29. дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?"