Изследвания

Интерпретации по Рембранд

Интерпретации по Рембранд


 

Като част от проекта „В огледалото на Рембранд“ бяха поканени да участват студенти  от програма „Визуални изкуства“, с преподаватели доц. д-р Калина Христова и ас. д-р Васил Ангелов.

Студентите представиха свои графични творби вдъхновени от Рембранд.  Също написаха и кратък текст, с който обобщават какво ги е мотивирало да изберат офорт на Рембранд, по който да работят.

Александър Лазарков, Адам и Ева, 2023

Суха игла

Адам и Ева на Рембранд е графика, която изобразява моментът в който първата жена се докосва до плода на знанието. Двама са под дървото, в короната на което се крие дебнещ змей. Легендата повдига множество въпроси за човека, като божие творение и като част от природата, за греха и морала, за доверието и сакралния съюз. Мнозина смятат, че плодът на знанието за добро и зло се изразява в моралните прегради и въпроси, съпровождащи любовта.

Тази идея е в основата на моята интерпретацията. В нея виждаме дуалността на мъжа и жената. Ева е окъпана в светлината на екстаза, приела дара на змея в короната на дървото. Адам вече е превит под тежката сянка на греха.

 

Мария Милушева, Довери ми се, 2023

Суха игла

Художествената интерпретация по темата за Адам и Ева винаги е будила в мен разнопосочни размисли и емоции. Тук моят поглед се фокусира върху доверието, доверие към хората, а и към нас самите. Гледайки офортa на Рембранд у мен неминуемо се заражда въпросът за доверието, как избираме да вярваме в нещо или се доверяваме да последваме някого и, разбира се, какви са последствията от това за нас и за околните. В процеса на работа у мен се зароди още един въпрос относно взимането на осъзнат избор или такъв повлиян от странични провокиращи фактори. Здравият разум – Адам, твърди , че дори една хапка от ябълката – забранения плод би била грешка с тежки последствия, но емоционалната, авантюристична и вероятно доверчива Ева, бива изкушена да опита от най – сладкото, а именно – забраненото. Опитала съм се да предам именно тази, за мен сложна задача – доверието и взимането на решения.

 

Никол Петрунова, Змията е невинна, 2023

Суха игла

Змията е невинна е олицетворение на знанието като дар, а не наказание. В офорта на Рембранд виждаме илюстрирана историята за Адам и Ева. Мъжът, ужасен от ябълката, жената, която му я подава и чудовището, което дебне скрито от високо. Още в началото знаех какво искам да кажа с творбата – знанието е ценно и е дар, не грехопадение или мъчение. След множество скици и варианти се спрях върху образа на хваната в капан Ева, висяща надолу с главата. Светът ли е наопаки или тя самата? Възможно ли е самият Бог да ги е подтикнал към „забраненото“ знание и да ги е прогонил от Рая за тяхното благо и осъзнато съществуване?

 

Валентина Антонова, Очите на градината, 2023

Суха игла

Детайлът в щриха и работата по формата с него ме привлякоха силно в офорта на Рембранд Адам и Ева. Именно това формулира и целта в моята интерпретация, както и да се придържам към сравнително малкия размер на оригинала, в който е работено с такава прецизност. Усетих предизвикателство в тези детайли и усещането, което те носят със себе си.

Работата има разпознаваема нотка на лукавост в образа на крилатия змей-изкусител, върху което исках да се съсредоточа. Реших да слея змея със средата му – Рая, давайки му усещане за пълен контрол, подчертавайки го още повече с ясното присъствие на плода на изкушението – ябълката, и липсата на познат образ – човека.

 

Анастасия Раданова, Изкушение, 2023

Суха игла

Винаги съм харесвала да разглеждам как различни художници се захващат с темата за Адам и Ева, по-скоро заради нейните внушения, отколкото просто изображението на библейското събитие. От тук и избора на моето заглавие. Моята интерпретация се основава на това, което чувстват и премислят героите в офорта на Рембранд. Ева гледа към Адам така, сякаш той може и да я разубеди, но е ясно, че тя вече е взела решение какво да прави. Адам пък е някак нервен. И змията е там, следяща сцената, за да подаде още един сочен забранен плод.

 

Миладина Димитрова, Адам и Ева, 2023

Суха игла 

Едноименния офорт на Рембранд ме вдъхнови с темата за избора и изкушението. Художникът вниква дълбоко и с усет в човешката емоция и душевност. В моята интерпретация на произведението исках да предам и темата за обреченост и последствията от направения избор. Запазила съм основните елементи като змията и ябълката. Двете ръце представляват ръцете на Ева (тази която дава ябълката) и на Адам (тази която я приема). Самите ръце, обаче са изобразени като скелет, за да напомнят за последствията от решението и тяхната свързаност на човешко ниво. Интерпретацията е направена да наподобява стила на Рембранд, който е представен най-вече с детайлите и щрихите, които ползва. Заглавието, което избрах е същото като на оригинала, но също може да бъде и "Изкушение" или "Обречени".

 

Валентин Германов, Жертвата / The Prey, 2023

Суха игла 

Красотата на една жена и жестокостта в една стрела, оръжие на войната, са перфектен контраст едно към друго. Офортът на Рембранд Жената със стрелата има потенциал да бъде нещо повече от гола фигура със стрела, и реших да я направя жертва на стрелата да подчертая невинността и нежността на една жена.

 

Александър Лазарков, Съвременният светия, 2023

Суха игла

С графиката си Убийството на Св. Стефан с камъни Рембранд разкрива един жесток метод за запазване на ценностите от обществата. Хората винаги са били скептично настроени към информация или идеи, застрашаващи нормата в която намират покой. Това се вижда и днес, макар ролята на камъни вършат публичните коментари и изявленията в социални медии. Този съвременен еквивалент не е физически фатален за живота на човека, а за вярата му.

В интерпретацията си съм представил Св. Стефан като обикновен човек, седнал в очакване на присъдата си, разтворил Библия (отхвърлена) като доказателство за своята отделеност на вярата си, вдигнал символична палмова клонка над главата си, поставяйки вярата над живота.

 

Георгий Шишкин, Проект-Изследване "Стената", 2023

Офорт и акватинта

Офортът на  Рембранд Жертвоприношението на Авраам послужи за основа за моята гравюра. Техниката на офорта категорично не е улично изкуство и затова се оказва неочаквано силно решение от моя гледна точка. Уличното изкуство работи предимно под формата на графити, тагове, стикери – т.е. в ясни и приети за това изкуство медии. Като използвам тук сюжета на Рембранд, един изключително музеен художник, известен с маслената си живопис и гравюрите си – признати от музейните институции за произведения на изкуството, аз изграждам конфликт между музейното и уличното изкуство.

Предполагам, че образите от Рембранд, които поставям по стените на сградите, превръщат града в тотален музей. Но защо Рембранд? Като художник, работил много с религиозни мотиви и теми, Рембранд се вписва добре във формата на сградите като религиозна пропаганда. Може ли Рембранд да превърне града в музей, или той става част от рекламата, традиционната визуална страна на града? Поставяйки "Рембранд" в нехарактерната и агресивна атмосфера (незащитена територия) на градската среда, образите от неговите гравюри започват да работят в рамките на рекламата и пропагандата, които можем да видим по стените на сградите.  В проекта си използвам класическата техника на офорта, като тук живият маниер на Рембранд и твърдата линия на градската среда подчертават този контраст.

 

Калин Станев, Ангелска жертва, 2023

Суха игла

Ангелското присъствие в Жертвоприношението на Аврам от Рембранд провокира моя интерес. Знаех, че искам да базирам интерпретацията си на него и да му придам своето усещане за драматичност. Реших да преувелича идеята за това как ангелът спира Аврам от това да жертва сина си като поеме пронизването от ножа. Този графичен отпечатък цели да представи ангелите в светлината на едни безкористни и страдащи същества, както и последиците от тяхната роля на пазители. Ножовете са символ на съвкупността от посегателства, които спират в името на спасението.

 

Йоанна Ласкова,  Баща, 2023

Суха игла и преге

В офорта си Жертвата на Авраам Рембранд не просто илюстрира библейската история, той поставя фокуса върху човешкото изживяване. Тематиката за сложната връзка между родител-дете е близка за мен и това надделя в избора ми на произведение. Исках да направя не просто копие, а да интерпретирам темата за личностните отношения и жертвите в тях, търсейки един нов и съвременен начин за това. Кръстих интерпретацията си Баща с препратка към своя собствен баща и отношенията ми с него. Опитвам да подчертая моралната дилема на трайната човешка борба между дълг, състрадание, вяра, отдаденост и личната жертва в контекста на семейните отношения. Тъй като за мен образите на бащата – Авраам, сина – Исаак и на ангела са силно символични ги стилизирах максимално. Бащата изобразих като черна фигура с много хаотични линии, за да покажа комплексния му вътрешен свят. Исаак е значително по-малък и изцяло бял, изглежда чист и беззащитен до бащината фигура. В двете тела липсва детайл – сведени са до силуети, които обаче са идентични. За да покажа божественото присъствие на ангела използвах различна графична техника, с която ангелът е изобразен от друго измерение – само като релеф, който се вижда ако отпечатъкът е осветен странично или човек погледне под определен ъгъл.

 

Лилия Александрова, Буря, 2023

Суха игла

Отпечатъкът е вдъхновен от произведението на Рембранд Юпитер и Антиопа. Юпитер носи със себе си бурята както в мита, така и при голите образи на Рембранд, тази нежна атмосфера на предстоящи нещастия провокира работата по Буря. Интерпретацията е преминаване от голотата към оставените безпризорни, но одухотворени дрехи, които заемат силуети, напомнящи в оригинала. Идеята е бурята от носеща преносен смисъл да стане действителна, а дрехите да са нова осанка на липсващите фигури, за по-широко и актуално тълкуване. Заглавието е ,,Буря‘‘ заради близостта на митологичната интрига и природната непредсказуемост, като връзка изразена в двата отпечатъка.

 

Михаела Пунова, Его, 2023

Суха игла

Избрах да работя по автопортрет, заради добре познатата ни класическа форма, която асоциираме с Рембранд и от която можех да тръгна към съвременно репрезентиране. Реших да положа идеята за егото като вариация на същността ни – то често приема деформиран облик на притаените желания и стремежи на човека. Затова и представих разногледото ни отражение видяно върху огледалната повърхност на автопортрета „Его“.

 

Дария Русева, Килимът, 2023

Суха игла

Черупката или Раковината на Рембранд ме провокира да направя съпоставка на естествения морски килим и този в нашия дом – Природа – битова среда. Идеята тръгна от заиграване на какво друго прилича изобразеното на творбата. Преминах през различни варианти, но все пак се върнах при първоначалната идея – един навит килим, който се намира в същото пространство като раковината в оригинала.

 

Моника Апостолова,  Hеrpains, 2023

Суха игла

Офортът Черупка (Conus Marmoreus) на Рембранд провокира интереса ми към ецваната статична конусовидна обвивка. Фактът, че такава черупчеста спираловидна “одежда” я носи само един жилещ морски охлюв, а в творбата очевидно тази обвивка отдавна е празна и самотна, ме навежда на мисълта за една жилеща пропаст на агония. Дори любовта или просто доверието към човека могат да ти покажат тази бездна на мизерията, на свитото от болка сърце, пронизано с жило. Herpains с произлизащо значение от “heart pains” e моето “portmanteau” заглавие. То носи динамично усещане на болката в иначе безжизненото пронизано графично сърце.

 

Стелиян Костадинов, Просперитет, 2023

Суха игла

В неговата графика Мелницата Рембранд показва спокоен пейзаж с мелница, която създава усещане за нещо силно и вечно. За мен мелницата е  символ на човешкото развитие, човешкият вид е започнал да се развива в момента, когато хората са започнали да отглеждат житото и са спрели да бъдат номади обикалящи земята. След откриването на житото хората започват да образуват по-големи общности, защото са имали по-голям резерв от храна. Мелницата играе главна роля в обработването на житото и без нея най-вероятно това развитие би застинало на много по-ранен етап. Хората винаги ще продължават да се развиват до нови висини.

 

Стелиян Костадинов, Неуморен, 2023

Суха игла

В офорта си Спящо кученце Рембранд изобразява едно малко и нежно кученце в неговия необезпокояван сън. В това спящо кученце видях моя вече застаряващ, първи и най-добър приятел. Приятел който винаги е бил готов за игра и за нови приключения, кипящ с енергия – никога не изпитващ умора дори след часове разгорещени игри. С годините игрите и приключенията започнаха да намалят лека полека и тялото му вече предпочита повече да се излежава в леглото с играчката си отколкото да бяга. Понякога, обаче той има тази искрица която го възпламенява и за момент вътрешно се превръща отново в онова неуморно пале готово за новите си приключения. Заглавието на моя отпечатък представя най-ясно и точно моя приятел, който в моите oчи винаги ще си остане онова бягащо и играещо кученце.

 

Владимира Топкова, Спяща котка, 2023

Суха игла

Изборът да направя графична интерпретация на Спящо кученце на Рембранд се корени в любовта ми към животните и, още повече, в тяхното изобразяване. Движеща сила бе желанието да предам усещането за дълбоката и тиха душевност и чистота, която въздейства особено интензивно при близостта ни с тези създания. Наблюдавах една близка до мен котка и размишлявах. Постепенно изградих образ в характерната за мен стилистика, хващайки както същината на модела си, така и своето отношение и умиление към него.