В огледалото на Рембранд
Всяка епоха формира свой образ и разбиране за Рембранд. Изложбата „В огледалото на Рембранд“, макар и само посредством тридесет и една хелиогравюри, цели да породи размисли и преживявания и да събуди въпроси у внимателния зрител.
Голяма част от текстовете към графиките са написани от студенти в програмата „Изкуствознание и артмениджмънт“, под ръководството на д-р Тодор Петев.
Рембранд ван Рейн
1. Приседнал просяк, 1630
Хелиогравюра по oфорт, 12 х 7.6
Подпис с монограм и дата, долу център: RHL 1630
Зрителите, запознати с лика на Рембранд, мигновено биха си казали, че приседналият просяк е автопортрет на самия художник, един от многото, които майсторът е създал през своята кариера. И вероятно биха били прави. Дали този ранен офорт е израз на автоирония, потупвайки нежно самоуважението на просещия поръчки от богаташите начеващ художник, или на безпощадна критика към собственото битие на своеобразен художник просяк, принуден да съгласува творчеството си с вкуса и ценностите на силните на деня, за да си набавя насъщния? Отговорът на този въпрос се намира в геометричния център на офорта: подаващата се за подаяние ръка на просяка е толкова слабо разработена, че почти не се забелязва. Защо Рембранд би откроил тази ръка, поставяйки я в централна позиция, неразработена, едвам видима? Това е израз на неговия дълбок срам.
Никола Галчев
2. Адам и Ева, 1638
Хелиогравюра по офорт, 16.5 х 11.9
Подпис и дата долу в средата: Rembrandt f. 1638
Рембранд прави зрителя съпричастен по необичаен начин на библейската сцена с откъсването на забранения плод в Райската градина от Ева. Умението му да представи най-съществения момент от всяка една история е впечатляващо.
Лишени от всякаква идеализация, образите на Aдам и Eва са изобразени в центъра на сцената, под клоните на старо дърво. Тялото на Eва създава усещане за съмнение и несигурност. Тя се обръща към Aдам, а той плахо изразява своето несъгласие от нейната постъпка. В горния десен ъгъл, скрит между клоните на дървото над двете фигури се е надвесил змей, който наблюдава случващото се.
Интересен елемент от втория план в гравюрата, долу вдясно е изображението на слон, който по онова време е голяма рядкост за Eвропа. Вероятно, чрез него до нас достига екзотичната представа на автора за Райската градина.
Боряна Дянкова
3. Гол мъж, седнал на земята с изпънат крак, 1646
Хелиогравюра по офорт, 9.8 x 16.8
Подпис и дата долу вляво: Rembrandt. ft 1646
Фокус в тази гравюра е диагонално разположеното, седнало голо мъжко тяло в дясната половина на картинното поле. Леко изпънатият напред крак и отпуснатата върху дясното коляното ръка създават усещане за привидно спокойствие. Главата и лицето на момчето са обърнати навътре в картината, сякаш наблюдава нещо интересно, случващо са извън полезрението на зрителя. Вниманието се раздвоява между умелото техническо изпълнение и емоционалното състояние на модела, пресъздадено от художника.
Маргарита Цачева
4. Просяци, получаващи милостиня пред вратата на къща, 1648
Хелиогравюра по офорт, 16.5 x 12.8
Подпис и дата долу вдясно: Rembrandt. f. 1648
Обект на тази реалистична сцена е темата за благотворителността. Рембранд изгражда композицията от четиричленно бедно семейство, застанало пред прага на къщата на заможен господин. Погледът на зрителя е привлечен от жеста на даряване – мъж вляво поставя монета в дланта на жената, отправила умолителен поглед към него. Рембранд акцентира върху жеста на милосърдие и състрадание, чрез протегнатата и даващата ръка, изобразена като граница между светлото и тъмно защриховано поле, между фигурите. От друга страна сцената е изпълнена със светлина като символ на надежда. Светлината се отразява във фигурите на момчето в първия план, застанало с гръб към зрителя, разлива се като благословия по фигурата на майка с бебето на гръб, носеща кошница в лявата ръка, подпирайки се на пръчка. С уверените щрихи художникът пресъздава светлосенките и допълват внушенията в пресъздадената сцена.
Маргарита Цачева
5. Автопортрет облегнат на каменен перваз, 1639
Хелиогравюра по офорт, 20.6 x 16.4
Подпис и дата горе вляво: Rembrandt f. 1639
Това е един от най-добре познатите графични автопортрети на художника. През 1639 г. Рембранд е вече уверен в себе си, изучил е добре техниката на офорта и виртуозно нанася щрихи върху металната повърхност. В тази гравюра художникът изобразява себе си с барета и облекло от 16-ти век. Театралните пози, заемани от него, са характерни за портретната живопис на Рембранд от този период.
Фигурата е композирана в профил, главата е почти във фас. Дясната ръка е подпряна и изнесена в предния план, а погледът е втренчен и насочен предизвикателно към зрителя. И в този портрет Рембранд владее емоционално пространството, като демонстрира отново умението си да пресъздава различни човешки състояния.
Маргарита Цачева
6. Автопортрет със Саския, 1636
Хелиогравюра по офорт, 10.4 x 9.4
Подпис и дата горе вляво: Rembrandt. f 1636
Това е единственият офорт, в който Рембранд изобразява себе си и своята съпруга Саския. Тя е от любимите му модели. Бихме предположили, че това е своеобразен брачен портрет. Художникът придава известна романтика на изображението като представя двете фигури, облечени в нетрадиционно за времето си облекло, седнали спокойно, позиращи.
Фигурата на художника е в предния план и вдясно. Отличава се с по-плътен тон, повече щрихи и осезаемо доминира пред тази на Саския, която заема лявата половина на картината. Портретът на Саския е изпълнен с ефирни щрихи, облян е в ярка бяла светлина, сливащ се с пространството. Рембранд представя себе си с наклонена широкопола шапка, чиято периферия хвърля сянка върху очите, правейки изражението мистериозно. Подобна сценография не е необичайна за Рембранд, но за пръв път тук той се рисува като художник.
Маргарита Цачева
7. Ескизи на главата на Саския, 1636
Хелиогравюра по офорт, 15.2 x 12.5
Подпис и дата долу вляво: Rembrandt. ft 1636
Изображението представя шест ескиза на глави на жени – във фас, в три четвърти и една в профил. Вероятно става дума за експеримент, за рисунки от натура, лицата са добре разработени, уловено е моментното им състояние. Рембранд третира медната плоча като лист хартия, напомнящ днес рисуването с туш или молив – щрихите са леки и само маркиращи обемите. На централната фигура художникът е отделил повече внимание, тя е основно разработена, обединяваща останалите около себе си. Рисунъкът е уверен, направен със замах. От гравюрата добиваме представа как мисли художникът – как променя гледната точка, как отразява светлината във всяко едно от лицата на плочата, за да изпъкне най-характерното.
Маргарита Цачева
8. Изглед на Амстердам от северозапад, 1640
Хелиогравюра по офорт, 11.3 х 15.5
Рембранд не ни е оставил писмени сведения за своето творчество, затова ние можем да интерпретираме произведенията му през своята лична гледна точка. Със своята експресия и свобода на линията, офортът създава усещане, че е рисуван на живо, директно върху металната плоча.
Отпечатъкът изобразява характерен панорамен изглед към Амстердам. Гледната точка е от високо. Градът е прегърнат сякаш от виещите се канали, които са обрасли с трева и тръстика. Ансамбълът от вятърни мелници, губещи се в далечината създава усещане за стабилност и спокойствие, подчертавайки линията на хоризонта. Две трети от композицията, представя прозрачно и безоблачно небе, което хармонично резонира с динамиката на ежедневието, което можем да наблюдаваме единствено при по-внимателно вглеждане. В средния план, загатнати едва с няколко бързи щриха, виждаме силуети на хора, които допълват усещането за забързания ден.
За разлика от големите живописни платна на художника, в които присъстват много театралност и характерната за барока пищност, тук сме поставени пред широтата на пейзажа, пред простота в образите, своеобразна симбиоза между хората и града.
Боряна Дянкова
9. Пейзаж с колиба и плевня, 1641
Хелиогравюра по офорт, 12.8 x 32.1
Подпис и дата долу вдясно: Rembrandt f. 1641
Със своето майсторство и свобода на линията, Рембранд ни пренася на едно спокойно място, далеко от големият град, който е изобразен в далечината.
Гравюрата представлява пейзаж със селска къща, разположена в центъра на композицията. Къщата е заобиколена с вода, а в близост до нея се разпознава църква. В средата на композицията деца ловят риба на малък кей. Вляво от къщата човек – сякаш гостенин, напуска дома, минавайки по моста. Ако се вгледаме по внимателно ще забележим на прозореца на къщата човек, който изпраща с поглед госта си, а на другия прозорец се забелязва в сянката почти невидим силует. Рембранд умело създава пространство и дълбочина, ползвайки разнообразие от щрихи с различна плътност.
Боряна Дянкова
10.Колиба с бяла ограда, 1648
Хелиогравюра по офорт, 13.2 х 16.2
Подпис долу вляво от средата: Rembrandt
Запусната колиба, заобиколена от бяла ограда и малък кей, на който рибар търпеливо чака своя улов. Този офорт, щастливо достигнал до нас, е направен по подготвителна огледално обърната рисунка с кафяво мастило. Поразителна е детайлността и усещането за материалност предвид малкият размер на графиката. Отражението във водата и хармонията между жива и нежива природа ни пренасят на спокойно и безметежно място, където можем да се скрием от злободневните тревоги.
Боряна Дянкова
11. Спящо куче (преди скъсяване на плочата), 1640
Хелиогравюра по офорт и суха игла, 3.9 x 8.1
Рембранд ще остане в историята на графиката като експериментатор. Способността му умело да съчетава офорта и сухата игла му помага да създаде уникално усещане за материалност в тази миниатюра. Осезаемо се усеща пресъздадената кадифената мекота на козината на кучето, което се е свило на кълбо и спи спокойно, допирайки задният си крак с муцуна. Светлината облива предния план на изображението, а задният потъва в сянка, която сякаш обгръща и топли тялото на кучето.
Този отпечатък представя композиция, в която кучето е заема две трети от картинното пространство, вдясно. Интересът на автора към подобен сюжет, вероятно е с експериментален характер, своеобразно предизвикателство към сръчността на художника, предвид размера на офорта и ограниченото картинно пространство.
Боряна Дянкова
12. Иисус проповядва (Отпечатъкът за сто гулдена), ок. 1652
Хелиогравюра по офорт, суха игла и резец, 27.8 х 38.8 см
Визуална симфония от контрасти, където светлината танцува с тъмнината, вярата с неверието, а сакралното с профанното, здравите и болните. Фигурата на Исус Христос е в центъра на всичко това. Рембранд го изобразява сякаш от него струи светлина. „Аз съм светлината на света“ – казва той в Евангелие на Йоан 8:12. „Който ме последва, никога няма да ходи в тъмнина, а ще има светлината“. Но дали всеки е готов да го последва?
Художникът e избрал събития от Евангелието на Матей, където Исус проповядва за брака и богатството, изцелява болните и благославя децата. Интересна препратка към евангелието е и образът на камилата вдясно: „При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ – Матей 19:24
Офортът представя разнообразие от стилове и печатни техники и носи следи от множество модификации. Популярното му наименование – „Отпечатъкът за 100 гулдена“ – е свързано с изключително голямата сума пари, която се предполага, че някога е била платена за един екземпляр.
Сицилия Тошева
13. Поклонението на овчарите (с лампа), ок. 1654
Хелиогравюра по офорт, 10.5 x 12.9
Подпис долу вляво от средата: Rembrandt f.
Сцената представлява епизод от Евангелието, в който пастирите се покланят на новородения Месия. За да подсили чудодейната сила на този момент, Рембранд борави изключително майсторски със светлината от лампата, така че тя да осветява само бебето Иисус и майка му Мария. Изобразени на места без почти никакви щрихи, а с едва доловими и фини линии, те са разположени в средата на сцената. Около тях са изобразени овчарите като група от силно щриховани фигури, включително един гайдар. Заедно с Йосиф и двата вола, пастирите рамкират спящото бебе и неговата майка. Този композиционен избор подсилва светлината и насочва окото на зрителя към новороденото, разположено в самия център на изображението. С редица майсторски похвати Рембранд създава една мистична и интимно-религиозна атмосфера, подчертаваща святата сцена на раждането на Спасителя.
Маргарита Цачева
14. Ангелът напуска семейството на Товия, 1641
Хелиогравюра по офорт и суха игла, 10.4 x 15.3
Подпис и дата долу, вляво от центъра: Rembrandt f. 1641
Гравюрата представя сцена от старозаветния неканоничен текст „Книга на Товита“, който служи за вдъхновение на Рембранд в няколко негови творби. Книгата разказва историята на праведния юдей Товит и неговия син Товия (също Тобия или Тобиас). Бог чува молитвите на бедния и загубил зрението си Товит и му изпраща ангела Рафаил, преобразен като човек. С негова помощ Товия успява да намери лек за слепотата на баща си. Рембранд пресъздава драматичния момент, в който Рафаил напуска семейството след като разкрива своята същност. Сякаш във вихър от светлина, ангелът се издига към небесата – ефект, който Рембранд постига чрез умело щриховане. Лъчите около фигурата на Рафаил очертават диагоналната композиция, насочват вниманието на зрителя към смаяните лица на семейството на Товит и създават контраст между земно и божествено. Рембранд майсторски изобразява психологическите преживявания на хората – смирението, благодарността и страхопочитанието пред божественото.
Наталия Пеева
15. Автопортрет с барета, широко отворени очи и отворена уста, 1630
Хелиогравюра по офорт, 5 х 4,3
Подпис и дата, долу център: RHL 1630
Тук един 24-годишен енергичен художник упражнява своята ловкост в запечатването на мимики и състояния, използвайки себе си като модел. Вдъхновен от т. нар. tronies, популярни в Холандия и Фландрия по това време, Рембранд си прави цяла серия малоформатни графични автопортрети с различни гримаси. Те показват бърза и точна ръка, безспорен талант, амбиция, експериментаторска смелост и едно добро самочувствие.
Tronies били атрактивни за хората от XVII век най-вече като визуализация на преувеличени емоции, настроения и човешки типажи, и не толкова като портрети или карикатури. Именно тяхното разработване установява закономерностите в работата на лицевите мускули при различни психични състояния. Тези нови знания са ключът към изграждането на бароковата експресивна образност.
Симона Заркова
16. Мелницата, 1641
Хелиогравюра по офорт, 14,5 х 20,8
Подпис и дата долу дясно: Rembrandt f 1641
Вятърната мелница неслучайно става символ на Ниските земи. Тя е съоръжението, благодарение на което този борбен и предприемчив народ успява да задържи отвоюваните от морето територии чрез денонощно изпомпване на вода, съчетавайки това епично дело с други важни функции. Тази например била ползвана от Гилдията на производителите на кожи, носейки странното за нас име Малка воняща мелница.
Вероятно именно заради фрапиращата миризма при третирането на кожите с масло от черен дроб на риба треска, дейността е била изнесена в покрайнините на града. Рембранд находчиво ни показва едновременно с мелницата и част от околностите на тогавашния Амстердам. Малките фигурки на двама души отзад на хълмчето създават осезаема перспектива и дълбочина. Композицията е с характерния за нидерландските пейзажи нисък хоризонт, който оставя в изображението обширно място за сивото северно небе.
Симона Заркова
17. Проповедникът Корнелис Клаас Ансло, 1641
Хелиогравюра по офорт и суха игла, 18,3 х 15,6
Подпис и дата по средата вдясно: Rembrandt f. 1641
В една своя поема от ок. 1641 холандският писател Йост ван ден Вондел се обръща към Рембранд с предизвикателство да „рисува гласа“ (т. е. талантливите речи) на менонитския проповедник Корнелис Ансло. Според някои изследователи, именно контактите с менонитите оформят специфичното усещане на Рембранд за библейските сцени. Основният им принцип е ненасилието и в техните среди не вирее войнственото отношение на крайните протестанти към религиозното изкуство. Този офорт „говори“ по тази чувствителна тема. При един по-внимателен поглед, тук откриваме скрито послание. Портретът очевидно представя г-н Ансло като високообразован богослов чрез дебелите томове пред него и чрез красноречивия жест на лявата му ръка. Но изглежда Рембрандт го показва точно в аргументирана проповед по проблема за религиозните образи – чрез стърчащ в голата стена пирон! А дали подпряната под пирона творба с подписа на художника е свалена демонстративно, или той е закован специално за нея, остава открит въпрос.
Симона Заркова
18. Раковина (Conus Marmoreus), 1650
Хелиогравюра по оригинален офорт и суха игла, 9,7 х 13,1
Подпис и година долу ляво: Rembrandt. f. 1650.
Невероятно, но факт: пред нас е единствената гравюра натюрморт на Рембранд. Тази раковина, тогава рядък внос от Индийския океан, е била част от забележителната му колекция интересни и скъпи предмети, които той като високоплатен художник си позволява лукса да си купува. След 1642 обаче славата му започва да залязва и дори се налага да разпродава свои ценни вещи поради финансови затруднения. Възможно е тази черупка да е имала и сантиментална стойност за него, и да си е изработил отпечатък преди да се раздели с нея.
Прави впечатление с какво педантично старание е изобразил всичките ѝ детайли. Обаче раковините Conus Мarmoreus имат спирала, завита винаги по часовниковата стрелка, а тази на отпечатъка е в обратната посока! На Рембранд такива неща не му убягват. Дали обърнатата спирала не символизира обратите в живота, или дори низходящата спирала на неговата кариера? Или огледалното й обръщане е простo резултат от процеса на отпечатване от медната плоча?
Симона Заркова
19.Портрет на Арнолд Толинкс, ок. 1656
Хелиогравюра по офорт, суха игла и резец, 19,7 х 14,8
Годината 1656 е изключително тежка за Рембранд: той фалира, а Гилдията на художниците въвежда забрана за упражняване на професията при банкрут. Това го поставя в наистина много трудно положение. Но един приятелски кръг образовани и платежоспособни искрени ценители на работата му продължава да го подкрепя с поръчки до края на неговия живот.
На портрета виждаме един от тези хора – уважаван лекар, родственик на близък приятел на Рембранд, изобразен с атрибутите на знанията и професията си: дебели книги, очила в ръката, шишета с лекарства. В годината на фалита д-р Толинкс си е поръчал и голям маслен портрет, но на него той видимо е... доста по-възрастен. На какво се дължи тази разлика остава загадка.
Симона Заркова
20. Авраам гали Исак, ок. 1637 г.
Хелиогравюра по офорт, 11.9 x 8.9 cm
Подпис долу ляво: Rembrandt. f.
Времето на Рембранд, превърнало вярата в интелектуално изпитание, се вълнува от психологическото внушение на Светото писание. Именно такова е и значението на многобройните творби на художника на религиозна тематика, вкл. и офортът, изобразяващ сцената, в която патриархът Авраам гали своя дългоочакван син Исаак.
Графичният лист превръща гледащия в пряк свидетел на действието, създавайки усещане за родителска чувственост и неподправено детско щастие. Художникът изобразява бащата, обърнал тревожен поглед към зрителя, знаейки съдбата на своя син; докато младото момче, стиснало ябълка в скута на баща си, гледа встрани с безгрижна радост.
Джошкун Сюлейман
21. Мостът на Ян Сикс, 1645
Хелиогравюра по офорт, 13 x 22.7
Подпис и дата долу, вдясно: Rembrandt. f. 1645
Мост с две фигури, вероятно унесени в разговор, пресича реката Амстел в покрайнините на Амстердам. Няколко дървета и храсти оформят пътеката, по която сякаш вървим като зрители. Отдясно няколко лодки са на тих пристан. Всичко е застинало в състояние на абсолютен покой. Като контрастиращ елемент върху линията на хоризонта са представени няколко извисяващи се сгради, подсказващи за близостта на големия град.
Впечатлението за спонтанна скица на облятата със слънчева светлина природа сякаш размива границите между печатната техника на офорта и класическа рисунка. Но тази красива простота е по-скоро израз на тънкия усет и виртуозно умение на холандския майстор.
Анна Калчева
22. Омвал, 1645
Хелиогравюра по oфорт и суха игла, 18,4 x 22,5
Подпис и дата долу, вдясно: Rembrant 1645
Тази творба представя района Омвал, популярно по времето на Рембранд място за отдих извън Амстердам, което той използва за няколко свои пейзажа. Работата може да бъде разделена на две отличаващи се една от друга тонални и композиционни части. Вдясно, съвсем схематично, художникът изобразява мъж, стоящ на брега на река Амстел, пред когото се шири отсрещния бряг с вятърни мелници, лодки и къщи. Отляво, от друга страна, демонстрирайки таланта си да съчетава офорта със суха игла, Рембранд представя тайнствена сцена с влюбена двойка, наслаждаваща се на своята близост, прикрити в гъста растителност под старо дърво.
Джошкун Сюлейман
23. Жертвоприношението на Исаак, 1655
Хелиогравюра по офорт и суха игла, 16.1 x 13.4
Подпис и дата долу, вдясно: Rembrandt f. 1655
Старозаветният библейски сюжет за Жертвоприношението на Исаак разкава как Бог изпитва верността на Авраам, желаейки от него да получи като дар живота на неговия син.
Рембранд представя драматичната сцена, в която спускащия се надолу ангел хваща ръката на бащата миг преди да убие своето дете. Образите на трите фигури са изградени чрез чиста и свободна линия. Те се открояват от силно защрихования заден план благодарение на интензивната падаща отгоре божествена светлина, представена посредством дълги диагонални щрихи.
Рембранд е направил офорта си вероятно връхновен от успеха на мащабната си маслена картина със същия сюжет около двадесет години по-рано.
Боряна Дянкова
24. Портрет на Ян Уйтенбогаерт, проповедник за ремонстрантите, 1635
Хелиогравюра по офорт и суха игла, 22.5 x 18.8
Подпис горе, вляво: Rembrandt f. Дата горе, вдясно: 1635
Това е първата официална поръчка на графичен портрет от Рембранд, което обяснява проявените забележително старание, изисканост и внимание към детайла. До нас са достигнали цели девет вариации на офорта, отпечатани от художника от същата плоча.
Облят с ярка светлина, проповедникът Ян Уйтенбогаерт е изправен пред масивна отворена книга и отправя замислен поглед навън. Това провокира зрителят да се потопи във вътрешния свят на портретувания. Всеки щрих на лицето сякаш описва неговия характер и чувства.
Уйтенбогаерт е духовният водач на отцепилото се от калвинизма движение на ремонстрантите, което води до изгнанието му от Холандия до 1626 г. Латинският текст под изображението от холандския хуманист и поет Хуго де Грот и сочи към завръщането на Уйтенбогаерт в Хага: „Този, който беше почитан от благочестивите и армията, беше проклет от събраните проповедници. Третиран по-зле от съдбата, отколкото от времето, той сега се връща при теб, Хага.“ Неправилният формат на гравюрата и разпилените надписи подсказват, че портретът е правен лично за проповедника или за близък кръг от сподвижници, а не за общо разпространение.
Александрина Павлова
25. Жена със стрела, 1661
Хелиогравюра по офорт и суха игла, 20.5 х 12.5
В тази гравюра виждаме гола жена, седнала с гръб към нас на ръба на леглото, която държи стрела в дясната си ръка – общ символ на любов и копнеж.
Пространството е тъмно, леглото е разхвърляно и от него висят платове, а тя с позата си сякаш прикрива друг персонаж, скрит в задния план между висящи балдахини и намачкани завивки – майсторското внушение на Рембранд за уют, комфорт, и топлината на любовното ложе. Наситените щрихи и посоката на погледа на жената ни приканват да се вгледаме по-внимателно в сенките зад нея, където откриваме мъжко лице в сянка. Тази интимна сцена ни пренася някъде между историята и митологията и ни кани сами да изберем дали ставаме свидетели на сцена между Клеопатра и нейният любовник (Марк Антоний) или може би – Венера, която открадва последната стрела на Купидон.
Емона Кинова
25. Завръщането на блудния син, 1636
Хелиогравюра по офорт, 15,6 x 13,6
Подпис и дата, център: Rembrant f. 1636
Библейската притча (Лука 15:11-32) за завръщането на блудния син в бащината къща занимава Рембранд дълго време. До нас са достигнали множество негови творби по темата, като този офорт е първата му трактовка, а монументална живописна сцена в Ермитажа в Санкт Петербург е завършена в края на живота му.
Според притчата малкият син напуска бащиния дом да търси щастие като пропилява безразсъдно наследството си и след много несгоди и унижения се връща с дълбоко покаяние и молба за прошка в бащиния дом. Но в историята се е изгубил не само малкият, а и най-големият син, който се противопоставя на състраданието на бащата към грешния му брат.
В този офорт Рембранд адаптира композиция на дърворезна гравюра от неговия холаднски предшественик – Мартен ван Хемскерк. Но тук сцената е проникната от дълбок психологизъм – двете вплетени тела в центъра, оставят паметен образ на разкаянието и прошката. А големият брат слиза с мрачно лице по стълбите на бащината си къща.
д-р Тодор Петев
26. Христос, представен на народа (“Ето човека“), 1655
Хелиогравюра по суха игла, 36 x 45.5
Тази монументална гравюра изобразява сцената, в която римският наместник Понтий Пилат (мъжът на платформата с тюрбан на главата) сочи с дългия жезъл към Исус и оставя на народа избора да освободи или "юдейския цар", или убиеца Варава. Резултатът е известен. Художникът представя множество фигури, всяка от които реагира по свой начин на драматичното събитие.
Необичайно за Рембранд гравюрата е изпълнена изцяло в техниката на суха игла чрез директно издраскване върху медната плоча. При това тиражът на качествените отпечатъци е много ограничен. Известни са осем варианта на гравюрата, като репродукцията, представена тук е от петия. Шестият вариант, например ще изличи всички фигури пред подиума, подсилвайки връзката с Исус – сякаш, като човек от тълпата зрителят е изправен да направи съдбовния избор.
Възможно е Рембранд да е отпечатал многобройни междинни версии на гравюрата и то на скъпа вносна хартия с намерение да ги продава като редки ограничени издания на запалени колекционери.
д-р Тодор Петев
28. Убиването на Св. Стефан с камъни, 1635
Хелиогравюра по oфорт, 9.5 x 8.6
Подпис и дата долу, вляво: Rembrandt. f. 1635
Изображението на бруталното убийство на обвинения в богохулство ранно-християнски мъченик св. Стефан разкрива майсторското умение на Рембранд да компресира и монументализира историята на толкова малко пространство. Обсаден от тълпата, която хвърля камъни, Стефан се свлича на земята почти предал се. Малък на глед детайл – изутата пантофка на преден план и босият крак на светеца – внушава неговата уязвимост от насилието и крехкостта на живота му.
Светлината майсторски изостря възприятието – светията е като на театрална сцена под фокусираната светлина на прожекторите, но поредицата от диагонални щрихи над главата му загатва, че става въпрос за божествена, а не земна светлина. Убийците му са дадени в контрастни светлосенки. А главите на зрящата тълпа на заден план, вдясно тънат в сянка. Лицето на светията е извъраното навън по двусмислен начин – дали то се възприема като зов за състрадание или като израз, че се предава Богу зависи от зрителя на гравюрата.
д-р Тодор Петев
29. Юпитер и Антиопа, 1659
Хелиогравюра по офорт и суха игла, 13.9 x 20.1
Подпис и дата долу, център: Rembrandt f 1659
Това е една от най-еротичните гравюри на Рембранд.
Според римската легенда, запленен от красотата на принцеса Антиопа бог Юпитер я посещава в леглото през нощта, преобразен като сатир. Тя лежи нищо не подозираща в отпусната поза, с разтворени устни и вдигнати над главата ръце. А богът внимателно повдига чаршафа, воайорски възхищавайки се на гледката. Големите площи с едва загатното бяло пространство, долу вляво и горе вдясно, и засенчените елементи в центъра засилват еротичния заряд на сцената. Някои изследователи припознават в лика на сатира самия Рембранд. Възникват въпроси за това какви са били предполагаемите зрители и колекционари, към които художникът е адресирал тази гравюра. Офортът е пример взаимстване и адаптация на художествените идеи в изторията на западното изкуство. Рембранд заема темата и композицията от гравюрата (1592) на италианския бароков художник Анибале Карачи. A Пикасо, на свой ред я усвоява от Рембранд в своя гравюра от 1936.
30. Портрет на Ян Сикс, 1647
Хелиогравюра по oфорт, суха игла и резец, 24.6 × 19.5
Подпис и дата в полето долу, вдясно: Rembrandt f. 1647
Надпис с името и възрастта на портретувания долу, вляво: IAN SIX AE. 29
Разнообразието от линии и плътни щрихи в този офорт показва майсторството на Рембранд да постига живописни ефекти в предимно тъмна среда. Внимателното вглеждане възнаграждава зрителя с преоткриване на жизнения свят на Ян Сикс.
Това е първият портрет, който художникът прави на потомствения текстилен бизнесмен и бъдещ магистрат и кмет на Амстердам. Тук изобразеният е "уловен" в действие, четейки, облегнал се безгрижно на парапет на прозорец. Неговата ученост е посочена и в книгите на стола пред него, а сабята с препаска на масата в дъното показва принадлежността му към висшата класа. Елегантната поза на краката му пък ни подсказва за неговите театрални занимания – Сикс пише пиеси за сцената на Амстердамския театър. В годината, от която е офорта той работи върху трагедията си "Медея" – препратка към това вероятно е кинжалът, овесен до завесата вляво от него.
Художествената колекция на Сикс е загатната от картината на стената вляво, частично покрита със завеска, както често е бил обичая. Той е притежавал и няколко картини на Рембранд – включително и живописен портрет на самия Сикс, направен девет години след офорта. Явно патрицият е изпитвал приятелски чувства към художника, защото му помага да облекчи дълговете към края на живота му.
д-р Тодор Петев
31. Трите дървета, 1643
Хелиогравюра по oфорт, суха игла и резец, 21.3 x 27.8
Подпис и дата (едва видими) долу, вляво: Rembrandt f. 1643
Това е най-голямата пейзажна гравюра на художника, която олицетворява постоянно менящата се природa. Типично за холандското изкуство от периода небето с мимолетните му „настроения“ заема повече от половината пространство. Тук просветлението вдясно е в драматичен контраст с отминаващата дъждовна буря вляво.
Човешкият свят – миниатюризиран, обичаен, невзрачен – e поместен между тези две крайности: рибар и спътницата му вляво; двама елегантно облечени влюбени, скрити в храстите вдясно; пастири с кравари в далечината; пътници в каруца зад дърветата, а на хоризонта вдясно – седнал художник, сякаш рисуващ гледка. А на хоризонта в вляво са виждат очертанията на Амстердам.
Гравюрата е красноречив пример за невероятната способност на Рембранд да използва светлината и сянката, за да постигне атмосферни ефекти и да изгради богато и нюансирано усещане за цвят, като използва само черно и бяло. Драматизирайки природата и съпоставяйки я с човешкия свят художникът поражда символични алюзии и приканва зрителя към размисъл.
д-р Тодор Петев