Вечерята в Емаус
Тази сцена представя една от появите на възкръсналия Христос на третия ден след разпятието. Нейната иконография е свързана с последния епизод от този разказ в Евангелието от Лука, в който тримата пътници са около масата, Иисус благославя и разчупва хляба и в мига, в който двамата му последователи сякаш проглеждат и го познават, Христос става невидим за очите им.
Сцената се изобразява от Средновековието, но получава изключително голямо разпространение през 17. век. В епохата на Барока тя е привилегирован избор за художниците поради драматизма на мига на чудесното превръщане на образа в светлина, преминаването от гледането с очите към виждането с душата.
Евангелие от Лука, глава 24
13. В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14. и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15. И като се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16. но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17. А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18. Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19. И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20. как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21. а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
[.....]
25. Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26. Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27. И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28. И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29. но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31. тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.