Алегория на плодородието (Есен)

Алегория на плодородието (Есен)

 

"Представянето на разгърнати алегорични образи е особено характерно за културата на Барока.
Четирите сезона, като метафора на основните периоди в човешкия живот, обичайно се свързват със стопанските дейности.

Есента е времето за гроздобер и събиране на реколтата. Тук богатството от плодове се изсипва пред погледа на зрителя, напомняйки за рога на изобилието. Сърпът подсказва също момента на жътвата. Младата жена в центъра на композицията, с разголена пищна гръд и обилни бижута, несъмнено внушава идеята за плодородие. Чепката грозде, която тя подава на младия мъж с венец на Бакхус, както и крилатото putto (lat. putus), насочващо ръката й, усилват епикурейския момент."